Основна форма: спѐц - Прилагателно, неизменяемо

Форми:

спѐц -

Основна форма: спѐц - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

спѐц - единствено число, нечленувано
спѐца - единствено число, членувано - непълен член
спѐцът - единствено число, членувано - пълен член
спѐцове - множествено число, нечленувано
спѐцовете - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 специалист - експерт - познавач - спец (разг.)

Резултати от: Речник на българския език

спец, спèцът, спèца, мн. спèцове,

Виж повече

Резултати от: Речник на новите думи 2010

спец-. Първа съставна част, активна при образуване на нови сложни думи, със значение: специален, подбран, свързан само с определени хора или с точно определена дейност или цел, напр. спецархив, спецбрифинг, спецвнимание, спецвоенни, спецвойници, спецгост, спецгрупа, спецдекларация, спецдоклад, спецдосие, спецекип, спецзаведение, спецзакон, спецзакрила, спецзащита, спецзвено, спецкарта, спецкаталог, спецквартира, спецклиент, спецкола, спецкомисия, спецконтрол,спецкоординатор, спецотчет, спецоферта, спецофицер, спецохранителка, спецпакет, спецпарашутист, спецпарцел, спецподбор, спецподразделение, спецполицай, спецполицейски, спецпоръчка, спецпратеник, спецпредставител, спецпрепарат, спецпроверка, спецпрограма, спецпродукция, спецпрожекция, спецпрокурор, спецпълномощия, спецразработка, спецсбирка, спецсектор, спецсили, спецсистема, спецследовател, спецследствие, спецслужител, спецсметка, спецсписък, спецстатут, спецсъветник, спецтехнологии, спецтранспорт, спецустройство и др.