Основна форма: сполу̀ка - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

сполу̀ка - единствено число, нечленувано
сполу̀ката - единствено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 сполука - щастие - късмет - шанс
2 победа (прен.) - сполука - успех - постижение - завоевание - достижение

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 сполука - провал
2 сполука - несполука

Резултати от: Речник на българския език

сполу̀ка ж. 1. Успех в постигането на нещо.

Тя му даде за пътни разноски сто лева и го изпрати с благопожелания за сполука. Вазов. 2. Благополучие. Без наука няма сполука. Послов. Бащина поука, синова сполука. Послов.

Виж повече