Основна форма: сру̀тване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

сру̀тване - единствено число, нечленувано
сру̀тването - единствено число, членувано
сру̀твания - множествено число, нечленувано
сру̀тванията - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 срутване - изграждане
2 срутване - издигане
3 срутване - построяване
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

сру̀тване

ср. Отгл. същ. от срутвам и от срутвам се. Той бе видял през нощта срутването на Радиното жилище. Вазов. Срутване на земни пластове.

Виж повече