сря̀звам - първо лице, единствено число, сегашно време сря̀зваш - второ лице, единствено число, сегашно време сря̀зва - трето лице, единствено число, минало свършено време сря̀зваме - първо лице, множествено число, сегашно време сря̀звате - второ лице, множествено число, сегашно време сря̀зват - трето лице, множествено число, сегашно време сря̀звах - първо лице, единствено число, минало несвършено време сря̀звахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време сря̀звахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време сря̀зваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време сря̀зваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време сря̀звай - второ лице, единствено число, повелително наклонение сря̀звайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение сря̀зващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сря̀зващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие сря̀зващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие сря̀зваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сря̀зващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие сря̀зващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сря̀зващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие сря̀зващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие сря̀зващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие сря̀звайки - деепричастие сря̀звал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие сря̀звалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие сря̀звалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие сря̀звала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие сря̀звалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие сря̀звало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие сря̀звалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие сря̀звали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие сря̀звалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие сря̀зван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие сря̀звания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие сря̀званият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие сря̀звана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие сря̀званата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие сря̀звано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие сря̀званото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие сря̀звани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие сря̀званите - множествено число, членувано, страдателно причастие
сря̀звам, -аш, несв.; срèжа, -еш,
мин. св. сря̀зах, св., прех. 1. Режа на късове нещо цяло; нарязвам. Едва на вечерята, когато срязаха любеницата, намери тя сгода да изкаже недоволството си. Дим. Талев. Още като забиеш ножа, и се пука — каза той, като сряза динята. Йовков. || Прерязвам, разрязвам. Па му кажи да си отваря очите, да не среже някоя пъпчица. Ал. Константинов. Двама партизани трябваше да срежат телефонните жици, други седем трябваше да се промъкнат тихо до постовете. М. Марчевски. 2. Прен. Прекъсвам грубо някого, който говори, или отговарям грубо на някого; смъмрям, нахоквам. Тя тъй му се сопва и тъй го срязва, щото да не помисли вече да повтори. Влайков. Той каза на Киневица, че я викат в общината. — Комуто трябвам, да дойде, ей ме мене! — сряза го тя и обърна гръб. Г. Караславов. Бай Стоян го просто сряза, като му викна сърдито да се махне от главата му. Ст. Чилингиров. срязвам се, срежа се страд.Виж повече