сто̀жер - единствено число, нечленувано сто̀жера - единствено число, членувано - непълен член сто̀жерът - единствено число, членувано - пълен член сто̀жери - множествено число, нечленувано сто̀жерите - множествено число, членувано
стòжер м. 1. Кол, побит в средата на гумно, около който обикалят коне или други животни при вършитба.
Настане вършитба и кончета врани / въртят се до стожера, тичат в превари / и сламата тъпчат с копитата яки. Ем. п. Димитров. На отсамния край на Койнево имаше едно гумно, струпани бяха снопи, четири коня непрестанно препускаха около стожера. Дим. Талев. || Мор. Мачта. Върху стожерите на корабите от ескадрата трепкаха електрическа лампи. Д. Добревски. 2. Прен. Главна опора, крепител, стълб. Той разбра, че е попаднал на политическо събрание, мълком организирано в Борово, стожерът на което беше Марин. Кр. Велков.Виж повече