сто̀рвам - първо лице, единствено число, сегашно време сто̀рваш - второ лице, единствено число, сегашно време сто̀рва - трето лице, единствено число, минало свършено време сто̀рваме - първо лице, множествено число, сегашно време сто̀рвате - второ лице, множествено число, сегашно време сто̀рват - трето лице, множествено число, сегашно време сто̀рвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време сто̀рвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време сто̀рвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време сто̀рваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време сто̀рваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време сто̀рвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение сто̀рвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение сто̀рващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сто̀рващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие сто̀рващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие сто̀рваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сто̀рващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие сто̀рващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сто̀рващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие сто̀рващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие сто̀рващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие сто̀рвайки - деепричастие сто̀рвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие сто̀рвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие сто̀рвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие сто̀рвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие сто̀рвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие сто̀рвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие сто̀рвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие сто̀рвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие сто̀рвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие сто̀рван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие сто̀рвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие сто̀рваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие сто̀рвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие сто̀рваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие сто̀рвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие сто̀рваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие сто̀рвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие сто̀рваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
стòрвам, -аш, несв.; стòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. Направям. Борци са в мъки, в неволи мрели, / но кажи що са могли да сторят. Ботев. Но лош ден настанал: неверници люти / земя ни сторили я плен и пожар. Вазов. Стига вече, престанете / и да минат път сторете! П. П. Славейков. Никого не съм убил и никому зло не съм сторил. Св. Минков. 2. Диал. Навършвам, изпълням възраст. На колко е години? — Към двайсет. Сега на Богородица ще стори двайсет. Йовков. 3. Диал. Превръщам, преобразявам. Богу се е жалба нажалило, / та я стори пиле ластовица. Нар. пес. 4. Диал. Вземам, помислям нещо за друго или някого за друг. Като вървял, намерил една лисица, легнала на пътя. Човекът я сторил за умряла, та я вземал и турил на колата си. Нар. прик. сторвам се, сторя се страд. □ Сторвам хабер (диал.) — съобщавам. В понеделник сториха хабер на стрина Илчовица и добиха нейното съгласие. Влайков. Сторва ми се, стори ми се — вижда ми се, струва ми се, оставам с впечатление. Престоях така затворен четири часа, които ми се сториха четири години. Вазов. На отец Игнатий се стори, че в полето настана черковна тишина. Елин Пелин. Понякога Додьо, както зидаше, изведнъж му се сторваше, че някой го гледа; и когато дигнеше глава — срещаше погледа на Дуна. И. Волен.