стоя̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време стоѐш - второ лице, единствено число, сегашно време стоѐ - трето лице, единствено число, сегашно време стоѐм - първо лице, множествено число, сегашно време стоѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение стоя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време стоя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време стоя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време стоя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време стоя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време стоѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време стоя̀хя - трето лице, множествено число, минало несвършено време стоѝ - трето лице, единствено число, сегашно време стоя̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие стоя̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие стоя̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие стоя̀щя - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие стоя̀щатя - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие стоя̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие стоя̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие стоя̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие стоя̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие стоѐйки - деепричастие стоя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие стоя̀лия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие стоя̀лият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие стоя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие стоя̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие стоя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие стоя̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие стоя̀ли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие стоя̀лите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие стоя̀ля - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие стоѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие стоѝш - второ лице, единствено число, сегашно време стоѝм - първо лице, множествено число, сегашно време стоѝте - второ лице, множествено число, сегашно време сто̀й - второ лице, единствено число, повелително наклонение сто̀йте - второ лице, множествено число, повелително наклонение стоя̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие стоя̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
- 1. стоя
- - Като пукал, стоя
Виж повече- - Като пън, стоя
- - Стоя зад гърба
- - Стоя в сянка
- - Стоя диван <чапраз>
- - Стоя зад метлата
- - Стоя здраво на краката си
- - Стоя здраво на нозете си
- - Стоя <като> на бодли
- - Стоя <като> на игли
- - Стоя <като> на пружина
- - Стоя <като> на тръни
- - Стоя като обран поп
- - Стоя като чир
- - Стоя на втори план
- - Стоя на (над) главата
- - Стоя на два стола
- - Стоя на заден план
- - Стоя на кръстопът
- - Стоя на кътни зъби
- - Стоя на (в) опашката
- - Стоя на поста си
- - Стоя на преден план
- - Стоя на предна линия
- - Стоя на първа линия
- - Стоя на първи план
- - Стоя на свой крак
- - Стоя на сухите бани
- - Стоя на сянка
- - Стоя си на гъза
- - Стоя си на задника
- - Стоя <си> на своето (своята)
- - Стоя <си> настрана
- - Стоя <си> на топличко
- - Стоя <си> на топло
- - Стоя с ръце в джобовете
- - Стоя със сгърнати ръце
- - Стоя със скръстени ръце
- - Тука ли си – там стой
- - Като вкопан, стоя
- - Като вол на празни ясли, стоя
- - Като гръмнат, стоя
- - Като дръвник, стоя
- - Като дъб, стоя
- - Като дърво, стоя
- - Като истукан, стоя
- - Като кон на празни ясли, стоя
- - Като крава <на слива>, стоя
- - Като магаре в параклис, стоя
- - Като магаре на празни ясли, стоя
- - Като магаре пред иконостас, стоя
- - Като мумия, стоя
- - Като пред кум, стоя
- - Да стои зло под камък
- - Добрината ми стои на (до) коляното
- - Дявола не стои мирно
- - Като стой та гледай
- - На горната нога стоя
- - На (в) дъното стоя
- - Сека клона, на който стоя
- - Стои ми навръх езика
- - Стой, не думай! Стой, та (и) гледай
- - Стойте, ще пикае булката
- - Стоя в глуха линия
- - Стоя високо в в очите
- - Като (колкото) <светена> вода в яз, стоя
- - Като теле пред (в) железница, стоя
- - Като теле пред иконостас, стоя
- - Някой, нещо стои пред очите ми
- - По тъпана прах стои ли?
- - Стои ми като торба
- - Стои ми като чувал
- - Стоя като свекърва
- - Стоя на дадената дума
- - Стоя на думата си
- - Стоя на кормилото на нещо
- - Стоя на празен ход
- - Стоя на пътя на някого, на нещо
- - Стоя на угар
- - Стоя на висота<та си>
- - Стоя с една глава по-високо от някого
- - Стоя с цяла глава по-високо от някого
стоя̀, стоѝш,
мин. св. -я̀х, несв., непрех. 1. Изправен съм, застанал съм на крака. Противоп. седя. Той видя през отворения прозорец на една от стаите непозната млада жена, която стоеше пред огледалото и правеше тоалета си. Йовков. Той бе се подпрял на плета и пушеше. До него смирено и кротко стоеше магарето му. Елин Пелин. Внукът стоеше прав до прозореца и мълчаливо го слушаше, загледан към улицата. Кр. Велков. Тя цял ден стоя наведена над коритото. Стоя на един крак. Стоя клекнал. 2. Оставам на същото място. Да не смеете да дохождате при мене! Стойте си на мястото! Йовков. Ти стой тука, аз имам работа из града. Елин Пелин. Мирчо не стоеше на едно място, отиваше до отворената врата и, без да погледне навън, пак се връщаше назад. К. Петканов. Не ми се стои тук. || Имам престой, бавя се. Влакът стои само пет минути. 3. Намирам се на определено място или на определено равнище. Пред вас там долу стои град Пирот. Каравелов. Кметът посегна и взе каскета си, който стоеше на миндера далечко от него. Елин Пелин. Те пееха и докато ръцете стояха върху меча или здраво стискаха пушката, очите бяха обърнати към небето. Йовков. Книгите стоят на масата. Шапката стои на закачалката. По интелект той стои наравно с другите. Работниците стоят начело на съревнованието. || На мястото си съм; не липсвам. Еньо от време на време сепнато се хващаше за челото, като че се хващаше за джоба да провери стоят ли му парите. Елин Пелин. 4. Само пов. стой!, мн. стойте! Спри, не мърдай! От селата задигнати селяни / след тях войници:! Команда; „Стой! / Огън“. Гео Милев. Сто-ой! — гръмна сякаш с пушка уволненият фронтовак. Машината спря на две крачки от него. Ст. Ц. Даскалов. || Чакай, почакай. Стойте, песоглавци, че ще се порежете с новата брадва. Остра е като бръснач. А. Каралийчев. 5. Прекарвам, оставам известно време някъде; седя. Така правеше той винаги. Ще се изгуби — петнайсет, двайсет деня, цял месец не се вижда и току ще доде, ще стои цял ден. Йовков. Учителката побледнява, прехапва устни, сяда отчаяно до масата, закрива лицето си с ръце и дълго стои така. Елин Пелин. След вечеря остана на приказки с хазаина си и стоя до късно. Г. Караславов. 6. Разг. Държа се, проявявам се. Ти стой както трябва, че нека ти думат каквото не трябва. Послов. Наказали го, че не стоял добре в клас. 7. Прен. Оставам празен, без работа; бездействам. Гледай стана и вретеното, бди над слугините къдри / да не стоят, а войната — ще бъде тя грижа на всички. Ас. Разцветников (превод). Залудо работи, залудо не стой. Послов. 8. Прен. Намирам се в застой, бивам изоставен. Влезе Калин забеляза жена си: — В къщи всичката работа стои, а ти си тръгнала по махалата. К. Петканов. Започнатият строеж стои, чака работна ръка. 9. Само 3 л. Прен. Поставям се, съществувам. Ако се женя, ще се оженя за човека, не за парите. Но този въпрос изобщо не стои още пред мене. Дим. Ангелов. Те са облечени и нахранени, пред тях стоят възможностите за подвизи и чудеса. Н. Фурнаджиев. 10. Прен. Намирам се в някакво състояние, положение. Ще му напиша едно писмо, ще му обясня как стои работата и ако ще — да разбере, ако не — толкова по-зле за него! М. Грубешлиева. Нека обясни как стои въпросът. 11. Само 3 л. За облекло — лежи върху мене добре, прилича ми, отива ми. Спря се пред голямото огледало, окачено на голата стена, и се огледа да види как му стоят новите сини дрехи. К. Петканов. Нона беше се върнала в къщи, защото след като дълго се колеба, най-после реши, че новите дрехи не ѝ стоят хубаво. Йовков. □ Стоя в сянка — пренебрегнат съм. Самите ударници се спотайват, дори се крият. Те не искат да се изтъкват — какво собствено са направили. За тях комай не се говори, те стоят в сянка. Г. Караславов. Стоя зад някого — заставам в защита на някого. Стоя здраво краката си (прен.) — имам здрава опора. Стоя като на тръни (игли, бодли) — намирам се в неудобно положение; неспокоен съм, боя се. Мария стоеше като на тръни и очакваше всеки миг да избухне свадата. К. Петканов. Стоя като гръмнат (треснат) — поразен съм, изумен съм от нещо. Стоя на два стола — проявявам двуличие, неискреност. Стоя на думата си — държа на казаното от мене, не се отмятам. Аз така искам: на думата си да стои човек. Дим. Талев. Стоя нащрек — бдя. Стоя настрана — не се меся. Престани с тая политика! Стой настрана като мен. А. Гуляшки. Стоя на своето — не отстъпвам от мнението си, упорствам. И въпреки силното наблягане и сърдито каране на тато, тя стои на своето. Влайков. Стой, не думай (разг.) — за изразяване на силна изненада при разговор с някого; нима. Поп Николай е в катрана, дядо. — Стой, не думай! Елин Пелин. Стоя със скръстени ръце — нищо не работя, бездействам. Не трябва да стои човек със скръстени ръце и да чака наготово. Каравелов.Виж повече