стра̀х - единствено число, нечленувано страха̀ - единствено число, членувано - непълен член страхъ̀т - единствено число, членувано - пълен член страховѐ - множествено число, нечленувано страховѐте - множествено число, членувано стра̀ха - бройна форма
Виж повече
- 1. страх
- - Вземам/взема страха
Виж повече- - Имам страха
- - Колкото страх да вземе
- - Мечка страх, мен не <страх>
- - Оживя ми страха на сърцето
страх, страхъ̀т, страхà, мн. страховè, м. Чувство, породено от някаква действителна или привидна опасност; уплаха, боязън.
И с вестникари заедно мъдруват, / че страх от бога било начало / на всяка мъдрост. Ботев. И тишина, мъртва тишина страх да те съвземе! Влайков. Към тия места Нона винаги изпитваше страх, защото още от малка бяха я наплашили, че там има змии. Йовков. □ Мечка страх, мене — не! (разг.) — страшно е, но да не се боя.Виж повече