стремгла̀во -
1 вихрено - лудо (разг.) - бясно (разг.) - лудешки (разг.) - стремително - стремглаво - главоломно - шеметно - устремно - лудешката (разг.) - презглава (разг.)
стремглàво нареч. 1. Надолу с главата; презглава.
Изведнъж конят се препъна, преплете нозе и стремглаво полетя към земята. Йовков. 2. Буйно, лудо, неудържимо. Те (моторните коли) се движеха стремглаво, без оглед на риска да се обърнат при завоите на шосето. Дим. Димов. Без да лавне, кучето скочи и стремглаво се втурна към чуждите хора. А. Каралийчев.Виж повече