стремѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано стремѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член стремѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член стремѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано стремѝтелната - единствено число, женски род, членувано стремѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано стремѝтелното - единствено число, среден род, членувано стремѝтелни - множествено число, нечленувано стремѝтелните - множествено число, членувано
стремѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се извършва с устрем; бръз, силен, напрегнат.
Стремителна и бясна вихрушка се носеше по полето, коне и хора се виждаха като силуети в мъгла. Йовков. Атаката бе мълчалива, стремителна, неотразима — летяха напред, без издават никакъв звук, и се запъхтяваха от ярост. П. Вежинов. Дивите патици летят високо, минават над нас със стремителен и бърз полет. Ем. Станев. || Който се отдава с устремна нещо. Командирът ги наблюдаваше скрито с любов и гордост. Това беше неговата рота, не парцаливата, апатична и бездушна рота, а светкавичната, стремителната, неудържимата. П. Вежинов. 2. Който изразява стремеж, устрем, напрегнатост. Радулов ясно различаваше всяко нейно движение и особената ѝ походка, стремителна и плавна. Йовков. Крачеше с вълнение, което личеше по вървежа му — ту занесен, ту стремителен и отривист. Ст. Дичев. 3. За река или планина — който буйно се спуска надолу или стръмно се издига нагоре. Реката, като сълза бистра, стремителна, пенеста, ручи из каменната си матка. Вазов. Срещу него възвишава се други връх. Той е стремителен, гол, плешив. Вазов.Виж повече