су̀хо -
1 постно (прен.) - сухо - безинтересно - неинтересно - скучно - безцветно - неатрактивно 2 сухо - безизразно
- 1. сухо
- - И сухо и сурово
Виж повече- - Като риба на сухо
- - Мятам се като риба на сухо
- - На сухоми свири свирката
- - Ни сухо, ни сурово Оставам/остана на сухо
- - Покрай сухото <гори> и суровото
- - Премятам се като риба на сухо
- - Седя на сухо Сухо и сурово
- - Ще ям сухото
- - Тегля на сухо някого
су̀хо, мн. няма, ср. 1. Място, което не е кално, не е мокро. || Място защитено от дъжд; сушина.
Нощта прекарахме тоя път на сухо, под стряха и при огън. Йовков. 2. Суша, земя. Конете изгазиха с мъка и излязоха на сухо. Вазов. Закъсняват и пропущат парахода. Нищо друго не им оставало, освен да тръгнат по най-краткия път по сухо. Йовков. □ Мятам се като риба на сухо (разг.) — намирам се в тежко, безизходно положение. Оставам на сухо (разг.) — не получавам това, което съм очаквал; изигран съм.Виж повечесу̀хо нареч. 1. Без вода, без влага. Противоп. мокро, влажно. По улицата растат доста големи акациеви дървета, под тях също е сухо. П. Вежинов. 2. Без дъжд без валежи. Ожънахме на сухо. 3. Прен. Хладно, сдържано. Хубав имот направи — рече брат му. — Не можах да го закръгля както трябва и ме е яд — отговори сухо Еньо. Елин Пелин. Влезе един офицер и студено и сухо го покани да го последва. Йовков. Агрономът, беше затворен човек, отнасяше се със селяните вежливо, но сухо. А. Гуляшки. 4. Прен. Безинтересно, досадно. Византийските летописци разправят мимоходом и сухо за събитията в България през XIII век. Вазов. Учителят предава сухо материала. 5. Прен. Дрезгаво. Тя се засмя нервно, неестествено и сухо. Йовков.