съ̀вест - единствено число, нечленувано съвестта̀ - единствено число, членувано
- 1. съвест
- - Тежи ми на съвестта нещо
съ̀вест, -ттà, мн. няма, ж. 1. Вътрешна преценка чувство за нравствена отговорност пред околните за своите постъпки.
В него кипваше жажда за отмъщение. Изпърво той пъдеше тия мисли Обезсилената съвест се бореше с тях и тая борба обременяваше с мъка Еньо. Елин Пелин Затова всичките ти постъпки, които можеш да наречеш добри, са повърхностни, безполезни. Ти искаше само да приспиш съвестта си, само да маскираш злото. Дим. Димов. 2. Съзнание. Тя работеше добре, със съвест, и я подтикваха към работа децата. Дим. Талев. Будна съвест. □ Гризе ме съвестта — измъчвам се, разкайвам се за злини, които съм причинил някому. По съвест — безпристрастно, откровено. С чиста съвест (постъпвам) — спокоен съм, уверен съм в своята правота. Свобода на съвестта — отсъствие на ограничение да се изповядва някаква религия. Тежи ми на съвестта — чувствам се виновен за лоша постъпка към някого.Виж повече