Основна форма: съ̀дене - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

съ̀дене - единствено число, нечленувано
съ̀денето - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 съдене - хвалене

Резултати от: Речник на българския език

съ̀дене

ср. Отгл. същ. от съдя и от съдя се. Особени съдилища за съдене на определени видове спорове и престъпления могат да се създават само със закон. Конст., чл. 59.

Виж повече