съ̀дене - единствено число, нечленувано съ̀денето - единствено число, членувано
съ̀дене
ср. Отгл. същ. от съдя и от съдя се. Особени съдилища за съдене на определени видове спорове и престъпления могат да се създават само със закон. Конст., чл. 59.Виж повече