съ̀дя - първо лице, единствено число, сегашно време съ̀диш - второ лице, единствено число, сегашно време съ̀ди - трето лице, единствено число, минало свършено време съ̀дим - първо лице, множествено число, сегашно време съ̀дите - второ лице, множествено число, сегашно време съ̀дят - трето лице, множествено число, сегашно време съ̀дих - първо лице, единствено число, минало свършено време съ̀дихме - първо лице, множествено число, минало свършено време съ̀дихте - второ лице, множествено число, минало свършено време съ̀диха - трето лице, множествено число, минало свършено време съ̀дех - първо лице, единствено число, минало несвършено време съ̀деше - трето лице, единствено число, минало несвършено време съ̀дехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време съ̀дехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време съ̀деха - трето лице, множествено число, минало несвършено време съдѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение съдѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение съ̀дещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие съ̀дещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие съ̀дещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие съ̀деща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие съ̀дещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие съ̀дещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие съ̀дещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие съ̀дещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие съ̀дещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие съ̀дейки - деепричастие съ̀дил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие съ̀дилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие съ̀дилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие съ̀дила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие съ̀дилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие съ̀дило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие съ̀дилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие съ̀дили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие съ̀дилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие съ̀дел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие съ̀дела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие съ̀дело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие съ̀дели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие съ̀ден - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие съ̀дения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие съ̀деният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие съ̀дена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие съ̀дената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие съ̀дено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие съ̀деното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие съ̀дени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие съ̀дените - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. съдя
- - Когато тато и мама ме съдеха, аз гледах кучето като се поще
Виж повече- - Когато тато и мама ме съдеха, аз ловях мухи
- - Криво седи, право съди
съ̀дя, -иш,
мин. св. -их, несв., прех. 1. За съдия — разглеждам и разрешавам съдебен процес, съобразно със законите. Криво седи, право съди, / стар кадия — / не оставя на мир село / луд гидия! П. П. Славейков. От тогава бяха ги задържали в затвор, без обаче да ги съдят. Величков. 2. Водя съдебен процес срещу някого. Гледаше се делото на Митре Мариин, когото съседът му Петър Мариин съдеше за убийство на някакъв си кон. Елин Пелин. Ще го съди, разбира се. Най-сетне трябва да се разбере има ли закон, или няма. Йовков. 3. Диал. Укорявам, мъмря някого за нещо. Татко ти й снощи доходял / за тебе, синко, да пита — / много ме и съдил и хокал / що съм те, синко, пратила / при вуйча ти, а не при него. Ботев. Тате, ти пак ли ще ме съдиш нещо? — попита усмихнато син му, като забеляза сърдития вид на баща си. Вазов. 4. Прен. Вадя заключение за нещо, създавам си мнение. Ще ви разкажа за един малък епизодец, па вие съдете има ли или няма разлика между тогавашното и сегашното. Ал. Константинов. Всеки по себе си съди за другите. Погов. || Преценявам, присъждам постъпките, действията на някого. Добро ли сме, зло ли правили, / потомството нази ще съди. Ботев. съдя се страд.Виж повече