Основна форма: съзву̀чие - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

съзву̀чие - единствено число, нечленувано
съзву̀чието - единствено число, членувано
съзву̀чия - множествено число, нечленувано
съзву̀чията - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 съзвучие (прен.) - съответствие - хармония (прен.) - съгласуваност
2 благозвучие - благозвучност - консонанс (спец.) - мелодичност - съзвучие - съзвучност - хармония - асонанс (спец.)

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 съзвучие - несъзвучие

Резултати от: Речник на българския език

съзву̀чие, мн. -я, ср. 1. Съчетание от няколко едновременно звучащи тона, обикн. приятно за ухото.

Сали Яшар започна да почуква по дисковете с чука, даваше ухо, внимаваше, ловеше всеки звук, проверяваше всяко съзвучие. Йовков. Над усоето, потънало в тежка утринна сянка, прозвучаха с тържествено и сладостно съзвучие камбаните. Г. Караславов. 2. Еднакъв гласеж в края на два или повече стиха или на отделни думи; рима. Модерните поети понякога избягват пълното съзвучие при римуване. 3. Прен. Хармония на багри, линии и под. Никакво движение не разчупваше мекото съзвучие на линиите, които мрежеха пространството като огромни паяжина. Ст. Загорчинов.

Виж повече