съкро̀вище - единствено число, нечленувано съкро̀вището - единствено число, членувано съкро̀вища - множествено число, нечленувано съкро̀вищата - множествено число, членувано
съкрòвище, мн. -а, ср. 1. Голямо богатство — главно пари и скъпоценности; имане.
Елиодор влиза в Иерусалимския храм да обере съкровището му. Величков. Иманярите не губеха надежда да открият баснословните ѝ съкровища (на могилата) и постоянно изравяха нови ями по плещите ѝ. Йовков. Старият Герак излизаше полека от своята тъмна, нерадостна стая, в която не обитаваше вече златният дух на неговото съкровище. Елин Пелин. Парите не бяха много, но за Доки това беше грамадна сума. Пръв път виждаше такова съкровище в ръцете си. Г. Райчев. 2. Прен. Нещо много мило и ценно. От съкровището на миналото те земат само онова, което има смисъл за всяко време. П. П. Славейков. В къщата ми има едно незаменимо съкровище — моята дъщеря. А. Каралийчев. Съкровища на човешката култура. □ Държавно съкровище — пари и ценности, с които разполага държавата; държавни финанси. Безумствата и прахосничествата на управниците бяха обеднили и столицата, и държавното съкровище. Вазов.Виж повече