съсредоточѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано съсредоточѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член съсредоточѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член съсредоточѐна - единствено число, женски род, нечленувано съсредоточѐната - единствено число, женски род, членувано съсредоточѐно - единствено число, среден род, нечленувано съсредоточѐното - единствено число, среден род, членувано съсредоточѐни - множествено число, нечленувано съсредоточѐните - множествено число, членувано
съсредоточèн, -а, -о. 1.
прич. мин. страд. от съсредоточа. 2. Като прил. а) Който е насочен към един обект. Съсредоточена мисъл. Съсредоточено внимание. б) Който изразява или се отличава с вдълбоченост, сериозност. Лазар отново бе зачел писмото със строго, съсредоточено лице и само ръцете му трепереха. Дим. Талев. Съсредоточена работа. Съсредоточен изследвач.Виж повече