трѐпетен - единствено число, мъжки род, нечленувано трѐпетния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член трѐпетният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член трѐпетна - единствено число, женски род, нечленувано трѐпетната - единствено число, женски род, членувано трѐпетно - единствено число, среден род, нечленувано трѐпетното - единствено число, среден род, членувано трѐпетни - множествено число, нечленувано трѐпетните - множествено число, членувано
трèпетен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е обхванат от трепет, от силно вълнение.
О, спомням си последний миг, когато / пред тебе трепетен застанах аз. К. Христов. Трепетна душа. 2. Изпълнен с трепет, с вълнение. Трепетно любопитство. Трепетно очакване. 3. Рядко. Който трепери; треперещ. Дядо Йоцо приближи към него, попипа с трепетна ръка сребърните плетени еполети на рамената му. Вазов. Трепетни устни. Трепетни пръсти. || Който трепти, прекъсва се, изменя се; треперлив, неравен. Разсипаха се трепетни, бързи и тревожни звуци. Йовков. Владетелю! — казала тя с трепетен глас на Рамадан бег: дай ми тия земи! А. Страшимиров. Трепетен пламък. Трепетно сияние.Виж повече