троша̀ - първо лице, единствено число, сегашно време трошѝш - второ лице, единствено число, сегашно време трошѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение трошѝм - първо лице, множествено число, сегашно време трошѝте - второ лице, множествено число, сегашно време троша̀т - трето лице, множествено число, сегашно време трошѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време трошѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време трошѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време трошѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време троша̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време трошѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време троша̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време троша̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време троша̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време трошѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение троша̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие троша̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие троша̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие троша̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие троша̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие троша̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие троша̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие троша̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие троша̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие трошѐйки - деепричастие трошѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие трошѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие трошѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие трошѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие трошѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие трошѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие трошѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие трошѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие трошѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие троша̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие троша̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие троша̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие троша̀ли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие трошѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие трошѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие трошѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие трошѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие трошѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие трошѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие трошѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие трошѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие трошѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. троша
- - Момата троши паниците
Виж повече- - Не троша думата на аве
- - Не троша хатъра
- - Троша кокалите
- - Троша оковите
- - Троша оковите <си>
- - Троша си главата
- - Троша си зъбите
- - Троша си краката
- - Троша си пръстите
- - Троша лед с главата си
трошà, -ѝш,
мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Правя нещо на късове, на части, за да ми послужи за някаква работа; чупя. Чувам, пак заправили пътища. Търсили работници да трошат камъни. А. Каралийчев. 2. Разбивам нещо на късове, на части, правя го негодно; чупя. Ще отрежа ей там ония клони, дето се възпрат в керемидите, та ги трошат. Йовков. Разгорещиха се Райчовите гости. Почнаха да трошат чаши, разбиха едно стъкло. А. Каралийчев. 3. Разбивам черупката на някакъв плод, за да извадя ядката му; чупя. Като се мръкнало, отишъл под дървото. Трошил орехи и слушал отде ще се зададе халата. Ран Босилек. Троша лешници. 4. Правя на трохи. Не троши хляба! 5. Прен. Диал. Съсипвам, похабявам. В турско време е нямало помен от тоя чифлик, а сега ето, петнайсет години болерци трошеха пари по съдилища против това зло. А. Страшимиров. Кажи, чобан, колко ти е стадо, / да не трошим стадо, да го броим. Нар. пес. троша се страд.Виж повече