Основна форма: ту̀р - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

ту̀р - единствено число, нечленувано
ту̀ра - бройна форма
ту̀рът - единствено число, членувано - пълен член
ту̀рове - множествено число, нечленувано
ту̀ровете - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 етап - кръг - тур
2 обиколка - кръг - тур

Резултати от: Речник на българския език

тур1, ту̀рът, ту̀ра, мн. ту̀рове, ту̀ра (сл. ч.),

м. Книж. Див бик, който се е срещал в горите на Европа до XVII в. Воs primigenius bojaanus.

тур2, ту̀рът, ту̀ра, мн. ту̀рове, ту̀ра (сл. ч.), м. (фр.). Фигурка, подобна на кула, в играта шах; топ. Шах, вуйчо! — каза Васил и взе победоносно единствения тур на генерала. М. Грубешлиева.

тур3, ту̀рът, ту̀ра, мн. ту̀рове, ту̀ра (сл. ч.), м. (фр.). 1. Спорт. Спортна или туристическа обиколка. 2. Спорт. Етап от състезателни игри, при който всеки състезател (или група състезатели) играе под ред с всички останали състезатели; кръг. 3. При избори — едно от няколко последователни гласувания.

Виж повече

Резултати от: Речник на новите думи 2010

тур-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан с туризъм, пътуване и почивка някъде; туристически, напр. турагент, турагентка, турагентски, турагенция, турмаркетинг, турмениджър, турмениджърка, турмениджърски, туроператорски, туроператорство и др.
- От англ. tour(ism).