ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: увертю̀ра - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

увертю̀ра - единствено число, нечленувано
увертю̀рата - единствено число, членувано
увертю̀ри - множествено число, нечленувано
увертю̀рите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 въведение (прен.) - увод (прен.) - начало - пролог (прен.) - увертюра (прен.; книж.) - прелюдия (прен.; книж.)

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 увертюра - финал

Резултати от: Речник на българския език

увертю̀ра ж. (фр.). 1. Муз. Оркестрова пиеса, встъпление към опера, оперета или балет, което се изпълнява преди вдигането на завесата и предава в обобщен вид идейния замисъл, главните мотиви или общия характер.
Музиката гръмна увертюрата от „Вилхелм Тел“. Ал. Константинов. 2. Муз. Самостоятелно симфонично произведение в сонатна или в свободна форма. Тържествената увертюра „1912 год.“ от Чайковски. 3. Прен. Книж. Увод, начало на някакви събития. Събитията в Сараево бяха увертюра на Първата световна война.
Виж повече