угнетѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано угнетѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член угнетѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член угнетѐна - единствено число, женски род, нечленувано угнетѐната - единствено число, женски род, членувано угнетѐно - единствено число, среден род, нечленувано угнетѐното - единствено число, среден род, членувано угнетѐни - множествено число, нечленувано угнетѐните - множествено число, членувано
угнетèн, -а,-о. 1. Прич.
мин. страд. от угнетя. 2. Като прил. а) Който се намира под жестоко потисничество, експлоатация; измъчен, изстрадал, онеправдан. Аз виждам: раждат се тълпи / за утрото на празник свят / И всеки слаб и угнетен — / на черна мъка светъл син, / възраства като исполин. Смирненски. В простите ѝ, но точни и силни думи ехтеше протестът на тридесет хиляди угнетени същества, които работеха от сутрин до вечер за господарите на тютюна. Дим. Димов. Угнетени народи. Угнетени класи. б) Прен. Притеснен, потиснат. Днес се пробудих пак в страшно угнетено състояние. Тежко, тежко ми е до висша степен. Вазов. Тя също чакаше тази страшна вест с душа угнетена от болка. Г. Караславов.Виж повече