удовлетворѐние - единствено число, нечленувано удовлетворѐнието - единствено число, членувано
1 доволство - удовлетвореност - удовлетворение - задоволство 2 удовлетворение (книж.) - задоволство - блаженство - наслада - наслаждение (книж.)3 задоволеност - удовлетвореност - удовлетворение - задоволство
УДОВЛЕТВОРÈНИЕ, мн. няма, ср. (рус.). Книж. 1. Удовлетворяване, задоволяване.
Той се счита, дълбоко обиден от вас и иска удовлетворение. Ние сме негови секунданти. Вазов. Жаждата му за прочит е била твърде голяма и удовлетворението ѝ Славейков е изкупувал със сума грижи и неприятности. П. П. Славейков. Дълбоко удовлетворение. Морално удовлетворение. Пълно удовлетворение. 2. Особено чувство на задоволство при осъществяване на желания, стремежи; доволство. Момчетата се тълпяха в ремонтната работилница Всяко от тях чувствуваше, че навлиза в един нов свят Гордост и удовлетворение пълнеха младите сърца. А. Гуляшки. Чувство на удовлетворение за изпълнен дълг.Виж повече