умиря̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време умиря̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време умиря̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време умиря̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време умиря̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време умиря̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време умиря̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време умиря̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време умиря̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време умиря̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време умиря̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време умиря̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение умиря̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение умиря̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие умиря̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие умиря̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие умиря̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие умиря̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие умиря̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие умиря̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие умиря̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие умиря̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие умиря̀вайки - деепричастие умиря̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие умиря̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие умиря̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие умиря̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие умиря̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие умиря̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие умиря̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие умиря̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие умиря̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие умиря̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие умиря̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие умиря̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие умиря̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие умиря̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие умиря̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие умиря̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие умиря̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие умиря̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
умиря̀вам, -аш, несв.; умиря̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Въздействам, карам някого да бъде мирен, послушен. Тоя ужасен вожд на татарски орди беше зет на гръцкия император, който чрез това сродство бе се опитал да го умири. Вазов. Учителката лесно умири класа. умирявам се, умиря се страд.Виж повече