умопомрачѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано умопомрачѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член умопомрачѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член умопомрачѐна - единствено число, женски род, нечленувано умопомрачѐната - единствено число, женски род, членувано умопомрачѐно - единствено число, среден род, нечленувано умопомрачѐното - единствено число, среден род, членувано умопомрачѐни - множествено число, нечленувано умопомрачѐните - множествено число, членувано
1 ненормален - луд - побъркан (разг.) - умопобъркан (книж.) - умопомрачен (книж.) - умоповреден (книж.) - невменяем (спец.)
умопомрачèн, -а, -о. 1.
Прич. мин. страд. от умопомрача. 2. Като прил. Който е с помрачен, побъркан ум; умопобъркан, луд. Ирена се подвоумила дали да играе пред него ролята на умопомрачена от скръб майка или да му се поправи с „хубави погледи“. П. Славински.Виж повече