усвоя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време усвоя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време усвоя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време усвоя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време усвоя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време усвоя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време усвоя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време усвоя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време усвоя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време усвоя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време усвоя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време усвоя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение усвоя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение усвоя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие усвоя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие усвоя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие усвоя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие усвоя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие усвоя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие усвоя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие усвоя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие усвоя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие усвоя̀вайки - деепричастие усвоя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие усвоя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие усвоя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие усвоя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие усвоя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие усвоя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие усвоя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие усвоя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие усвоя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие усвоя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие усвоя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие усвоя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие усвоя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие усвоя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие усвоя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие усвоя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие усвоя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие усвоя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
усвоя̀вам, -аш, несв.; усвоя̀, -оѝш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Научавам, възприемам добре. Той беше служил като фелдшер в един турски табор на черногорската граница, беше усвоил добре езика и привичките на турците. Вазов. Не спираше и разговорът между двамата, малкият усвояваше нови думи, а старият после ги повтаряше на детски език. Дим. Талев. Хвалеше го, че хубаво е усвоил занаята и че се е научил чисто и добре да работи. Влайков. 2. Правя нещо да ми стане свойствено, привично. Радуил бе усвоил навика често-често да примигва. Ив. Хаджимарчев. 3. Приемам, възприемам нещо, от което се ръководя. Върховният комитет усвояваше възглед, според който македонското народно въстание преставаше да бъде средство и ставаше чисто и просто една цел. Яворов. 4. Остар. Присвоявам. Борислав нека бъде пратен на двегодишно покаяние в манастир и половината му имот да усвои държавата. Вазов. усвоявам се, усвоя се страд.Виж повече