ускоря̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време ускоря̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време ускоря̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време ускоря̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време ускоря̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време ускоря̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време ускоря̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време ускоря̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време ускоря̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време ускоря̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време ускоря̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време ускоря̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение ускоря̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение ускоря̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ускоря̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие ускоря̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие ускоря̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ускоря̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие ускоря̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ускоря̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие ускоря̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие ускоря̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие ускоря̀вайки - деепричастие ускоря̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие ускоря̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие ускоря̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие ускоря̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие ускоря̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие ускоря̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие ускоря̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие ускоря̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие ускоря̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие ускоря̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие ускоря̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие ускоря̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие ускоря̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие ускоря̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие ускоря̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие ускоря̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие ускоря̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие ускоря̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 ускорявам - активизирам
ускоря̀вам, -аш, несв.; ускоря̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да става, да се извършва по-скоро, по-бързо. Той не знаеше часа, страхуваше се да не би зората да го превари, и той ускоряваше хода си. Вазов. Тодора се отби в улицата, която водеше за църквата. Щом приближи до църковния двор, тя ускори крачки и се спусна да тича. К. Петканов. Някаква потайна радост вълнува всяка клетка на тялото ни, ускорява биенето на сърцето ни. Св. Минков. 2. Правя нещо да се прояви, да настъпи, да настане по-скоро. Най-сетне ще му каже, ще ускорят сватбата и всичко ще се нареди. Г. Райчев. ускорявам се, ускоря се страд.Виж повече