усло̀вие - единствено число, нечленувано усло̀вието - единствено число, членувано усло̀вия - множествено число, нечленувано усло̀вията - множествено число, членувано
1 залог - предпоставка - условие 2 предпоставка - условие - изискване 3 споразумение - условие - клауза - уговорка
услòвие, мн. -я, ср. 1. Положение, обстоятелство, от което зависи нещо; предпоставка, изискване.
Чувствувахме, че бързината е първо условие за успех. Величков. Само с туй условие — да иде в града и в същия ден да се върне, Манолаки беше я пуснал. Йовков. 2. Предварително споразумение за нещо. Всеки ученик си плащаше за науката в натура: толкова крини жито толкова дървета за горене — според условието. Вазов. Според условията на капитулацията Чоки оставяше извън града голяма част от войската си на лагер. Вазов. 3. Само мн. Положение, обстоятелства, при които се върши нещо; обстановка. От тях искаме работа, но гледаме да им осигурим и добри условия за живеене. Йовков. Благоприятни условия за работа.Виж повече