устоя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време устоя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време устоя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време устоя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време устоя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време устоя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време устоя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време устоя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време устоя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време устоя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време устоя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време устоя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение устоя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение устоя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие устоя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие устоя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие устоя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие устоя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие устоя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие устоя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие устоя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие устоя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие устоя̀вайки - деепричастие устоя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие устоя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие устоя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие устоя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие устоя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие устоя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие устоя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие устоя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие устоя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
устоя̀вам, -аш, несв.; устоя̀, -оѝш,
мин. св. -я̀х, св., непрех. 1. Стоя до край. Пиесата беше лоша. Едва устоях до края на представлението. 2. Не се поддавам на въздействието на сила, натиск, напор; държа се, крепя се. Желязото не е устояло на ловката ръка, която с два удара на боздуган го е разнизала. Н. Райнов. || Прен. Издържам неблагоприятното въздействие на нещо; понасям. Никъде турците не можаха да устоят срещу руската сила. Дим. Талев. Те са нежни, не могат да устоят на студа. К. Ламбрев. Не устоя на жестоките мъчения и издаде хората, с които бе във връзка. Дим. Ангелов. 3. Прен. Оставам твърд на убежденията си, на решенията си; не отстъпвам. Ако устоиш на изкушението, ти ще бъдеш завинаги наш. Дим. Димов.Виж повече