Основна форма: фѝгура - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

фѝгура - единствено число, нечленувано
фѝгурата - единствено число, членувано
фѝгури - множествено число, нечленувано
фѝгурите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 образ - лик (поет.) - изображение - фигура
2 тяло - фигура - телосложение

Резултати от: Речник на българския език

фѝгура ж. (лат.). 1. Очертание на нещо, външен вид, изглед на предмет; образ.

Фигурите на лехите не се познаваха, заличени от зимата. Йовков. Чимширите и кипарисите тъмнееха с наситената си зеленина, а из цветните фигури между тях грееха бели и яркочервени хризантеми. Дим. Ангелов. Днес при игра на шах той все губеше и накрая остана само с две фигури. 2. Изображение на различни предмети в книга, тъкан, бродерия, плетиво и др. По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници Те поразяваха със своята сложност и дълбока планомерност, нямаше нито една излишна чертица или фигура. Дим. Талев. Отвори раклата с обкования в жълта тенекия капак, изписан с разноцветни фигури. Ем. Коралов. Виж фигура втора на страница десета. 2. В геометрията — част от плоскост, заградена със затворена линия, или съвкупност от определено разположени точки, линии, повърхнини и тела. 4. Описване на някакво движение, момент при танц, пързаляне, фехтовка, полет във въздуха и под. После танцът приемаше безбройни още фигури. Вазов. Самолетът описваше във въздуха най-сложни фигури. 5. Очертание на външните форми на тялото на човек; телосложение, тяло. Нещо кораво и властно имаше в цялата му фигура. Йовков. Фигурите на войниците се мяркаха призрачно в утринната мъглица. П. Вежинов. Вратата се отвори и на прага ѝ се показа едрата фигура на Динко. Дим. Димов. || Човек, който поради тъмнина, далечина и др. не може да бъде ясно наблюдаван. Внезапно на ляво в сянката между дънерите очите му забелязаха, че мърдат някакви фигури. Вазов. Тъкмо в този миг в дъното на салона се мярна една фигура. Ст. Дичев. След малко забелязах, че оттам към мене бързо изтича една тъмна фигура и додето се опомня, на две крачки пред мене застана — жена. Г. Райчев. 6. В скулптурата и живописта — изображение на човек или животно. Точно срещу зданието има малка, старинна къща с изглед на миниатюрен замък със скулптурни фигури под покрива. П. Вежинов. 7. Прен. Човек, като носител на някакви особени качества; образ. Най-светлата фигура в македонското национално освободително движение е Гоце Делчев. || Прен. Образ на герой в литературата. Писателката не се е ограничила само с едно оживяване на бледните фигури от легендата и с поетично разправяне на събитието. П. П. Славейков. Централна фигура в романа „Под игото“ е Иван Краличът. 8. Прен. Литер. Стилистичен похват за усилване на изразителността на речта. Риторична фигура. Поетическа фигура. 9. Спец. Подравнена по определени размери купчина пясък, чакъл, дърва и др. Наглеждаше дали се поставят правилно фигурите, с които отмерваха на кубици готовите дърва. Йовков. Тъкачев се покачи на една чакълова фигура над канавката и се загледа към водениците. Г. Караславов. □ Етимологична фигура (литер.) — съчетание от две думи, които имат еднакъв корен, напр. град градя, роса роси, виком вика, бой ще се бием.

Виж повече