форма̀лен - единствено число, мъжки род, нечленувано форма̀лния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член форма̀лният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член форма̀лна - единствено число, женски род, нечленувано форма̀лната - единствено число, женски род, членувано форма̀лно - единствено число, среден род, нечленувано форма̀лното - единствено число, среден род, членувано форма̀лни - множествено число, нечленувано форма̀лните - множествено число, членувано
1 мним - фалшив - фиктивен (книж.) - недействителен - неистински - нереален - формален - номинален (книж.)2 видим - външен - формален 3 повърхностен - лекомислен - несериозен - празен - формален (книж.) - вятърничав - празноглав (разг.) - афиф (разг.)Виж повече
формàлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до формата, външната страна, външния вид на нещо.
Отличителните черти, чисто външни, формални, на нашата народна песен са — отсъствието на рими и своеобразният ѝ ритъм. П. П. Славейков. 2. Който съществува само по форма, външно; привиден, неистински. Скарването е само формална причина за уволнението ви. Дим. Димов. Формално обещание. || Който не се отнася до същността на нещо; външен. Това е само формалната страна на въпроса. 3. Който е без всякаква задълбоченост; повърхностен. Формално отношение към работата. 4. Който е по установен образец, който става по законен ред. Той очакваше, че присъдите ще бъдат изпълнени, като минат всички формални срокове. Г. Караславов. Чу името си, обади се и пристъпи към съдиите. Последваха формалните запитвания, на които той отговаряше ясно и уверено. Йовков. 5. Който се отнася до граматичната форма. Формални особености на думите. 6. Основан на принципите на формализма (във 2 знач.). Формален метод. □ Формална логика — наука за елементарните закони и форми на мисленето.Виж повече