хвръ̀квам - първо лице, единствено число, сегашно време хвръ̀кваш - второ лице, единствено число, сегашно време хвръ̀ква - трето лице, единствено число, минало свършено време хвръ̀кваме - първо лице, множествено число, сегашно време хвръ̀квате - второ лице, множествено число, сегашно време хвръ̀кват - трето лице, множествено число, сегашно време хвръ̀квах - първо лице, единствено число, минало несвършено време хвръ̀квахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време хвръ̀квахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време хвръ̀кваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време хвръ̀кваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време хвръ̀квай - второ лице, единствено число, повелително наклонение хвръ̀квайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение хвръ̀кващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие хвръ̀кващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие хвръ̀кващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие хвръ̀кваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие хвръ̀кващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие хвръ̀кващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие хвръ̀кващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие хвръ̀кващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие хвръ̀кващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие хвръ̀квайки - деепричастие хвръ̀квал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие хвръ̀квалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие хвръ̀квалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие хвръ̀квала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие хвръ̀квалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие хвръ̀квало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие хвръ̀квалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие хвръ̀квали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие хвръ̀квалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
хвръ̀квам, -аш, несв.; хвръ̀кна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. 1. Понасям се, отдалечавам се във въздуха, като хвърча; отлитам. От рамото му хвръкна соколът му и се устреми подир гургулицата. Йовков. Заръмя дъждът беззвучно, / птица закъсняла хвръква. Н. Ракитин. И плеснат с ръце, па се прегърнат, / и с песни хвръкнат те в небесата. Ботев. 2. Прен. Устремявам се, спускам се бързо нанякъде; политам. Той шътна тихичко. Севда се сепна като ужилена и хвръкна към него. Фустанът ѝ прошумоля като ветрец в прегоряла царевица. Г. Караславов. 3. Прен. За време — преминавам много бързо; отлитам. Погледна часовника си и видя, че времето хвръкнало неусетно. Вазов. Детински златни дни, къде хвръкнахте вий? П. П. Славейков. 4. Прен. Преставам да съществувам; изчезвам. Хвръкнаха надежди за щастие, хвръкнаха блянове Хвръкна любов, и младост, и живот! Вазов. 5. Прен. Разг. За имот, пари — преставам да бъда владение, притежание на някого. Ако например си изплатил дори деветте вноски и не успееш да платиш само десетата, дружеството или банката ти отнема къщата и внесените пари хвръкват. Г. Белев. Сега и сто селски събрания да станат, пак нищо няма да ти помогне Хвръкнала ти нивицата, това е. Г. Караславов. □ Хвръкна пилето (разг.) — свърши се, излишно е повече. Хвръкна ми чивията (акълът, умът) (разг.) — обезумявам, полудявам, силно се увличам. Сега се е загледал нещо в мертеците. Дано не му хвръкне чивията. Горкият. Кр. Кюлявков.Виж повече