хѝщен - единствено число, мъжки род, нечленувано хѝщния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член хѝщният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член хѝщна - единствено число, женски род, нечленувано хѝщната - единствено число, женски род, членувано хѝщно - единствено число, среден род, нечленувано хѝщното - единствено число, среден род, членувано хѝщни - множествено число, нечленувано хѝщните - множествено число, членувано
хѝщен, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. За животно — който напада други животни, за да се храни с тях; граблив.
Пазете се, щуката шари под нас! Всички видяха голямата хищна риба, която изчезна в дълбочините. Ем. Станев. И дотолкова го занимаваше ловът главно на хищния дивеч, че знаеше точно числото на всички вълци и лисици из околността. Д. Калфов. Хищно животно. Хищна птица. Хищен звяр. 2. Прен. Който е характерен за такова животно. Тялото му беше още високо и здраво, а в орловия нос и хищните очи на едрото му лице имаше някаква пиратска красота. Дим. Димов. На тъмното му лице бе заседнало едновременно и доволно, и хищно изражение. П. Вежинов. 3. Прен. Алчен и жесток; граблив. От юг турци заплашват да нахълтат през Стара планина и хищният и лукав Кантакузин издебва минутата да ни нападне. Вазов. А тъй жестока е борбата! / Отде не плъзна хищен враг? / И кой престъпник на земята / не тръгна с кървав нож в ръката / да сее ужаси и мрак? Смирненски.Виж повече