хра̀ня - първо лице, единствено число, сегашно време хра̀ниш - второ лице, единствено число, сегашно време хра̀ни - трето лице, единствено число, минало свършено време хра̀ним - първо лице, множествено число, сегашно време хра̀ните - второ лице, множествено число, сегашно време хра̀нят - трето лице, множествено число, сегашно време хра̀них - първо лице, единствено число, минало свършено време хра̀нихме - първо лице, множествено число, минало свършено време хра̀нихте - второ лице, множествено число, минало свършено време хра̀ниха - трето лице, множествено число, минало свършено време хра̀нех - първо лице, единствено число, минало несвършено време хра̀неше - трето лице, единствено число, минало несвършено време хра̀нехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време хра̀нехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време хра̀неха - трето лице, множествено число, минало несвършено време хранѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение хранѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение хра̀нещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие хра̀нещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие хра̀нещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие хра̀неща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие хра̀нещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие хра̀нещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие хра̀нещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие хра̀нещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие хра̀нещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие хра̀нейки - деепричастие хра̀нил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие хра̀нилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие хра̀нилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие хра̀нила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие хра̀нилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие хра̀нило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие хра̀нилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие хра̀нили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие хра̀нилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие хра̀нел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие хра̀нела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие хра̀нело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие хра̀нели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие хра̀нен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие хра̀нения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие хра̀неният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие хра̀нена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие хра̀нената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие хра̀нено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие хра̀неното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие хра̀нени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие хра̀нените - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. храня
- - И червето не ще да храни
Виж повече- - С мед да го храниш (храня)
- - С шекер да го (я) храниш (храня)
- - Сякаш са го на корито хранили
- - Храня капии
хрàня1, -иш,
мин. св. -их, несв., прех. 1. Давам храна. Врабчета кацаха по раменете и по главата му и се радваха. Той носеше зърна в торбичката и ги хранеше. Елин Пелин. Наел си работници и трябва да ги храниш. Храня прасето с трици. || Слагам някому храна, ядене в устата. Детето ми не яде само, аз трябва да го храня. Хранят болния с лъжичка. 2. Грижа се за издръжката на някого; издържам, изхранвам. Аз храня къща и имам три деца. Вазов. Хайдутин майка не храни. Погов. Свой своего не храни, тежко му, който го няма. Погов. || Само 3 л. Служа за изхранване, за издръжка на някого. Какви е момци хранила, / хранила, храни и днеска / нашата земя хубава! Ботев. Гледай добре коня, че той ни храни къщата. || Служа за храна на някого. Само чорба не го храни. 3. Диал. Отглеждам домашни птици, животни. В своя чифлик хаджи Генчо храни всевъзможни животни. Каравелов. Имало едно време мъж и жена. Хранели си два вола. Ран Босилек. храня се страд. □ Храни куче да те лае (послов.) — правиш някому добро, а той се отплаща със зло и неблагодарност.Виж повечехрàня2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. (рус.). Книж. 1. Остар. Пазя, съхранявам. Дядо Иван сгъна рапорта и го постави на поличката, която хранеше и други важни документи и книжа. Вазов. 2. В съчет. с някои отвлечени съществителни — изпитвам чувството, изразено в значението на съществителното, напр.: храня надежда — надявам се; храня уважение — уважавам; храня омраза — мразя; храня симпатии — симпатизирам. храня се страд.