Основна форма: цедѝло - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

цедѝло - единствено число, нечленувано
цедѝлото - единствено число, членувано
цедила̀ - множествено число, нечленувано
цедила̀та - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 цедка - цедилка - цедило

Резултати от: Речник на българския език

цедѝло, мн. -а,

ср. Диал. 1. Четвъртит вълнен плат с дълги върви за носене на дете или на някакъв товар. Тя извади от цедилото си едно парче чист хляб. И. Волен. 2. Приспособление за прецеждане, направено от рядка тъкан. Турците задигнаха от мандрата цялото цедило с безсолната отвара. З. Стоянов.

Виж повече