цъфтя̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време цъфтѝш - второ лице, единствено число, сегашно време цъфтѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение цъфтѝм - първо лице, множествено число, сегашно време цъфтѝте - второ лице, множествено число, сегашно време цъфтя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време цъфтя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време цъфтя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време цъфтя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време цъфтя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време цъфтѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време цъфтѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение цъфтя̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие цъфтя̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие цъфтя̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие цъфтя̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие цъфтя̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие цъфтя̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие цъфтя̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие цъфтя̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие цъфтя̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие цъфтѐйки - деепричастие цъфтя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие цъфтѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие цъфтѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие цъфтя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие цъфтя̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие цъфтя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие цъфтя̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие цъфтѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие цъфтѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. цъфтя
- - А той посред цъфти и върже
Виж повече- - Под нощ тикви цъфтят
- - Цъфтя, <па> не връзвам
- - Цъфтя, <па> не завързвам
цъфтя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, прич. мин. св. деят. цъфтя̀л, -а, -о, мн. цъфтèли, несв., непрех. 1. За растение — пускам, развивам цветове. В градината цъфтяха няколко стари едри трендафили. Елин Пелин. Наоколо беше пролет, цъфтяха шипки и глогове, жълти лютичета обсипваха поляната, обрасла с избуяла трева. Дим. Димов. || Обр. Какви мечти прекрасни и високи / цъфтяха в нашите души тогаз! Вазов. Кажи, защо си тъй замислен? / Виж, радост вред цъфти! П. П. Славейков. 2. Прен. Обикн. за човек — развивам се много добре физически и духовно. И под очарованието на това животворно чувство Рада взе да хубавее и цъфти като майски трендафил. Вазов. Те тръгнали в тъмно — шестнадесет смели момци — / и тръпнели в радост — там чакат ги стари бойци / и в младост, и в сила цъфтели. Вес. Георгиев. Нейното огряно от щастие лице все повече цъфтеше и се разхубавяваше. Влайков. 3. Прен. Намирам се във възход, преуспявам, процъфтявам. Царството цъфти и добрува в мир. Вазов.Виж повече