Основна форма: ча̀р - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

ча̀р - единствено число, нечленувано
ча̀ра - бройна форма
ча̀рът - единствено число, членувано - пълен член
ча̀рове - множествено число, нечленувано
ча̀ровете - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 обаяние - чар - очарование (книж.) - омая (поет.)

Резултати от: Речник на българския език

чар, чàрът, чàра, мн. чàрове,

м. Книж. Силна привлекателност, обаяние, прелест, очарование. Снажна бе царицата, с чар умееше да говори, да мята поглед и да склапя ресници — та го замая първата вечер още. Н. Райнов. Очите ѝ бяха светлосиви и блестящи и може би те бяха причината да се излъчва тоя чар от нея. Ив. Мартинов. Дърветата разтръскват росни листи и лъхат младост, чар и ведрина. Хр. Радевски.

Виж повече