Основна форма: чѐрква - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

чѐрква - единствено число, нечленувано
чѐрквата - единствено число, членувано
чѐркви - множествено число, нечленувано
чѐрквите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 храм - църква - черква - катедрала

Резултати от: Фразеологизми в Инфолекс:


1. черква
- Въртя се като циганин в черква
- Въртя се като циганка в черква
- Доде клепе черква
- На дяволско село черква не прави
- Ходил съм на блага черква
- Що ти трябва да правиш на дяволско село черква
- Що ще куче в черква
- Без Кузман в черква не може
- Въртя се като циганин в черква
- Въртя се като циганка в черква
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

чèрква ж. 1. Сграда за християнско богослужение, християнски храм; църква.

После го потири до черквата, дето го предаде на изповедника поп Ставри с думите: „Отче духовниче, изповядай това магаре!“ Вазов. Разградените стари гробища пред черквата са пълни с жени. Елин Пелин. Не беше като тия села, през които бяха минали — белееха се хубави къщи, имаше градини, една черква извиваше кубето си и кръстът ѝ светеше като запален. Йовков. 2. Християнско богослужение, служба в християнски храм. Но камбаната не спираше и биеше нито като за мъртвец, нито пък за черква. Кр. Велков. Едно време той обичаше да ходи на черква, знаеше черковния ред, черковните песни. Йовков. Черквата свърши. 3. Организация, институция, която ръководи религиозния християнски живот; църква. И на обществен тоя мъчител / и поп, и черква с вяра слугуват. Ботев. Черквата го анатемоса. □ Намерил черква да се кръсти (разг.) — попаднал в съвсем неподходяща среда и условия.

Виж повече