чуднова̀т - единствено число, мъжки род, нечленувано чуднова̀тия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член чуднова̀тият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член чуднова̀та - единствено число, женски род, нечленувано чуднова̀тата - единствено число, женски род, членувано чуднова̀то - единствено число, среден род, нечленувано чуднова̀тото - единствено число, среден род, членувано чуднова̀ти - множествено число, нечленувано чуднова̀тите - множествено число, членувано
1 невероятен - чуден - неправдоподобен - странен - чудноват - парадоксален 2 невероятен - чуден - странен - чудноват - причудлив - чудат - екзотичен (прен.) - бамбашка (разг.)
чудновàт, -а, -о, прил. 1. Който има особен, необикновен, странен вид.
Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, идеше към Еньовото кафене. Йовков. Тайнственият белобрад майстор изрязва по стъклата на прозореца дивно хубави шарки и чудновати цветя. Влайков. Ведрина заля и ливада, и дървета, които хвърлиха на земята чудновати сенки. Вазов. 2. За усмивка, движения и под. — неестествен, необикновен. Седнал край мама, аз с любопитство гледам чудноватата усмивка по Вълновото лице и слушам несвързаните му думи. Влайков. 3. За мисли, чувства, настроения и под. — в който има нещо особено, странно, необикновено. И в главата на Вълко забръмчаха разни мисли, една от друга по-чудновати и по-неизпълними. К. Петканов. Тя има чудновати прищевки. 4. За име, думи, език и под. — особен, необикновен. Той пишеше красиво, с много ситен, четлив почерк и умееше както никой друг в Преспа да състави протокол, да съчини писмо с най-подбрани, често пъти чудновати думи. Дим. Талев.Виж повече