ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: шѝк - Наречие

Форми:

шѝк -

Основна форма: шѝк - Прилагателно, неизменяемо

Форми:

шѝк -

Основна форма: шѝк - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

шѝк - единствено число, нечленувано
шѝка - единствено число, членувано - непълен член
шѝкът - единствено число, членувано - пълен член

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 издържаност - шикозност - изисканост - изтънченост - елегантност - шик

Резултати от: Речник на българския език

шик, шѝкът, шѝка, мн. няма, м. (фр.). 1. Изящност, елегантност.
Другите девойки, гледаш, живеят, както всичкия свят: и на балове, и на градини, и шик у тях. Вазов. Намери сили да се приготви набърже и да обуе лачените си ботуши, високи и тесни, както изисква военният шик. Л. Стоянов. 2. Като прил. неизм. Изящен, елегантен. Елит разноцветен в шпалир пореден; / стражари надути, цилиндри, бомбета и фракове шик, / прочувствени речи и громко „ура“. Смирненски. 3. Като нареч. Изящно, елегантно. Шик, прелестно облечена. Вазов. Умее да се носи шик.

Виж повече