юна̀шки -
юна̀шки - множествено число, нечленувано юна̀шкия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член юна̀шкият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член юна̀шка - единствено число, женски род, нечленувано юна̀шката - единствено число, женски род, членувано юна̀шко - единствено число, среден род, нечленувано юна̀шкото - единствено число, среден род, членувано юна̀шките - множествено число, членувано
- 1. юнашки
- - На юнашка вересия
Виж повече- - На юнашко доверие
юнàшки, -а, -о, прил. 1. Който е присъщ, характерен за юнак; храбър, смел, юначен.
Аз зная, майко, мил съм ти, / че може млад да загина. / Но кажи какво да правя, / кат ме си, майко, родила / със сърце мъжко, юнашко, / та сърце, майко, не трае / да гледа турчин, че бесней / над бащино ми огнище. Ботев. Да чуят моми и момци / по сборове и по седенки / какви е деца раждала, / раждала, ражда и сега / българка майка юнашка. Ботев. Стисна със студените си костеливи ръце неговите силни, топли и юнашки ръце. Вазов. 2. Който принадлежи на юнак. Твърде много обича своето старо юнашко облекло. Каравелов. Свободата грее над родния край. / Но гроба юнашки днес никой не знай. П. П. Славейков. 3. Който се отнася до дейност и прояви на юнак. При тоя разказ за юнашките времена на старите хайдути бай Тодор грабна пушката и гръмна по посока на турската стража. Вазов. Юнашка песен. 4. Който се състои от юнаци. Юнашка чета.Виж повечеюнàшки нареч. 1. Смело, мъжествено. Ний при Сливница се бихме, / ех, юнашки се борихме. Вазов. 2. Разг. Много силно; здравата. Прегърна приятеля си и юнашки го тупна по рамото. А. Гуляшки. Но той все не пада духом, а се залавя юнашки пак за работа. П. П. Славейков.