анемѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано анемѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член анемѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член анемѝчна - единствено число, женски род, нечленувано анемѝчната - единствено число, женски род, членувано анемѝчно - единствено число, среден род, нечленувано анемѝчното - единствено число, среден род, членувано анемѝчни - множествено число, нечленувано анемѝчните - множествено число, членувано
АНЕМЍЧЕН, -чна, -чно,
мн. -чни, прил. 1. Който страда от анемия; малокръвен. Гостът беше придружен от своя частен секретар, дълголик, анемичен младеж с тънки ръце. Д. Добревски, БКН, 45. Анемично дете.See more2. Присъщ на болен от анемия. Той гледаше съчувствено бледното анемично лице на Мария с пепеляво руса, опъната зад ушите коса, с безкръвни устни и лишени от блясък очи. Д. Димов, Т, 87. По-скоро аз бях за нея [майката] жалко същество (анемично, прегърбено, с издължени ръце и тънки като вретена крака), дете, заради което изпитваше срам. А. Гуляшки, ДМС, 160. ● Обр. Улицата,.. , бе права и почти безлюдна по това време. Наоколо нямаше сгради, а ливади с анемични градски салкъми, които някога някакъв съветник в общината бе засадил. Д. Дублев, ПП, 60.
3. Прен. Книж. Слаб, безжизнен, бездеен. „Огнище“, „Листопад“ и още много други списания от столицата и провинцията водят един анемичен живот. Б. Шивачев, Съч. I, 104. Добришкият панаир не е от ония анемични сборища, които само традицията и любопитството още поддържат по други места. Й. Йовков, Разк. III, 155. Той [скандалът] дойде тъкмо навреме, за да съживи вялата и анемична опозиция на консерваторите. С нова енергия те почнаха своите обвинения. С. Радев, ССБ I, 242.