ба̀нда - единствено число, нечленувано ба̀ндата - единствено число, членувано ба̀нди - множествено число, нечленувано ба̀ндите - множествено число, членувано
1 група - банда - тайфа (разг.) - сбирщина 2 група (за музиканти) - банда (разг.) - състав (прен.)3 банда - шайка - мафияSee more
БА̀НДА1 ж. 1. Въоръжена група, която извършва нападения, грабежи, убийства; шайка. Повече от четири и половина века из поробените български земи се разпореждат паши, спахии и бейове, а свирепи разбойнически банди вилнеят по села и пътища. Г. Дръндаров, ВЗ, 5. — Хасковската банда е обрала над триста души. Ем. Станев, ИК I и II, 32. Гангстерска банда.
2. Разш. Пренебр. Група хора, свързани по служебното си или обществено положение, които грубо нарушават законите и морала заради личните си интереси. — Немците са зле, .. Тайната им полиция се е превърнала в банда от изнудвачи, които гледат да си осигурят чужда валута за бягство в Южна Америка. Д. Димов, Т, 531.
БА̀НДА2 ж. 1. Остар. Група музиканти с духови инструменти. — Като заправим сватбата, ще вземем музика от града. Да загърми оная банда, та полето да се цепи. Й. Йовков, ЧКГ, 229. В ъгъла банда цигани свиреха заглушително с дрезгавите си инструменти. Ив. Вазов, Съч. IX, 80.
2. Нов. Нежел. Вокално-инструментален състав, изпълняващ джаз, рок и попмузика. „Металика“ са страхотна банда.
— Ит. banda.