безапелацио̀нно -
1 решително - категорично - изрично - еднозначно - безапелационно (книж.) - императивно (книж.) - ултимативно (книж.)2 окончателно - безапелационно (спец) - дефинитивно (книж.)
БЕЗАПЕЛАЦИО̀ННО нареч. 1. Юрид. Без право на обжалване; окончателно. Аз няма да апелирам делото пред съдебните инстанции! Нашето дело ще бъде решено безапелационно от народа в неговия последен съдебен щурм над времето, над буржоазията, над стария свят. Д. Добревски, БКН, 271.
2. Решително, категорично. По отношение на историографа д-р Д. Т. Страшимиров, който на млади години е имал необикновено големи аспирации като белетрист .. Минчев се е изказал съвсем определено и безапелационно. Ив. Богданов, СП, 162. В целия български печат Ботев един-единствен определено, решително и безапелационно застана към страната на Комуната в своя безсмъртен за българската литература „Смешен плач“. Г. Бакалов, Избр. пр, 95-96.