безбра̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано безбра̀чния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безбра̀чният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безбра̀чна - единствено число, женски род, нечленувано безбра̀чната - единствено число, женски род, членувано безбра̀чно - единствено число, среден род, нечленувано безбра̀чното - единствено число, среден род, членувано безбра̀чни - множествено число, нечленувано безбра̀чните - множествено число, членувано
БЕЗБРА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни,
прил. Рядко. 1. Който не е встъпил в брак; неженен, неомъжен. Българките по селата юначни / не остават дълго время безбрачни. П. Р. Славейков, Сл, 79.See more2. Който протича без брак. Ако и да приемем, че и брачнийт живот си има своите скърби, но неоспоримо е, че безбрачнийт не заключава в себе си нищо приятно и утешително. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 98.