бѝтка - единствено число, нечленувано бѝтката - единствено число, членувано бѝтки - множествено число, нечленувано бѝтките - множествено число, членувано
1 битка - бой - сражение - схватка - стълкновение 2 двубой - състезание - битка (прен.) - бой (прен.) - борба (прен.) - надпревара - турнир
БЍТКА ж. 1. Въоръжено стълкновение между противници във война, въстание и др.; бой, сражение. Дене въздухът ехти от залповете на битките ни с турските войски. Ив. Вазов, Съч. ХII, 72. Посред страшния и многогласен шум на битката тя се мъчеше да долови само тракането на картечниците. Й. Йовков, Разк. I, 139. До самото Панагюрище стана нова битка, в която въстаниците гърмяха с техните дървени топове. Г. Бенев, БК (превод), 54. ● Обр. С началото на деня започна суровата битка с времето, с твърдата земя, с умората. НМ, 1958, бр. 285, 2. Битката за Берлин по време на Втората световна война.
2. Прен. Борба за надмощие между противоположни обществени групи, класи, идеологии и др.; сблъсък, стълкновение.