благонамѐрен - единствено число, мъжки род, нечленувано благонамѐрения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член благонамѐреният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член благонамѐрена - единствено число, женски род, нечленувано благонамѐрената - единствено число, женски род, членувано благонамѐрено - единствено число, среден род, нечленувано благонамѐреното - единствено число, среден род, членувано благонамѐрени - множествено число, нечленувано благонамѐрените - множествено число, членувано
БЛАГОНАМЀРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който има добри намерения, помисли; добронамерен, почтен. Благонамерен и доброжелателен в душата, той [Абдул Меджид] продължи да въвожда онези преобразования, които беше поченал баща му. С. Бобчев, СОИ (превод), 179. В книжевните известия вие казвахте, че вашите чорбаджие затвориле училището и не дозволиле на вашето благонамерено книжевно дружество да са събере в него. С, 1872, бр. 47, 377.
2. Който е израз на добри намерения, добри помисли; добронамерен. От страна на Росия такваз една мисъл може да е благонамерена, може да бъде и искрена. П. Р. Славейков, ПХС, 29.
3. Който се придържа към политиката на управляващата власт; благонадежден. Царят .. доказва, че социализмът е обхванал вече империята, и призовава благонамерените граждане на бой против партията на разрушението. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 16, 61.
— От рус. благонамеренный.