благочестѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * благочестѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член благочестѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член благочестѝва - единствено число, женски род, нечленувано благочестѝвата - единствено число, женски род, членувано благочестѝво - единствено число, среден род, нечленувано благочестѝвото - единствено число, среден род, членувано благочестѝви - множествено число, нечленувано благочестѝвите - множествено число, членувано
БЛАГОЧЕСТЍВ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. 1. Който живее, който постъпва според изискванията на християнския морал. Дълбоко набожен и благочестив, Марко полагаше голяма грижа да вдъхне на синовете си религиозно чувство. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 11. И решиха благочестивите монаси в полунощ да отслужат бдение и молитви над момъка и да закачат осветен кръст на шията му. Елин Пелин, Съч. IV 85-86. Преподобний отец Йоан Рилский (..), като ся родил в Софийската епархия,.., от родители благочестиви и болгаре родом, возпитал ся от них благочестиво. Н. Рилски, ОМР, 10.See more2. Присъщ на човек, който живее според изискванията на християнския морал. Цар Петър,.., добил благочестивото желание да посети св. Ивана и да приеме благословията му. Ив. Вазов, Съч. ХV, 37. Благочестиви мисли. Благочестиви дела.
3. Който е свързан с почит към Бога, с добри християнски нрави. — Нужна ни е нова църква!.. Не беше много трудно да се въодушевят старите общинари от такова едно благочестиво предприятие. Д. Талев, ЖС, 126-127.