винова̀т - единствено число, мъжки род, нечленувано винова̀тия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член винова̀тият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член винова̀та - единствено число, женски род, нечленувано винова̀тата - единствено число, женски род, членувано винова̀то - единствено число, среден род, нечленувано винова̀тото - единствено число, среден род, членувано винова̀ти - множествено число, нечленувано винова̀тите - множествено число, членувано
ВИНОВА̀Т, -а, -о, мн. -и,
прил. Остар. Книж. Виновен. Виноват, страшно, непоносимо съм виноват, скъпи приятели, че досега не Ви се обадих! Ас. Златаров, Избр. съч. III, 401. — Господин майор, виноват! .. — Какво има? .. — Забравих да ви доложа: от трети картечен взвод са арестувани и заведени в карцера двама войника. Д. Ангелов, ЖС, 37. Но зверовете ли бяха по-добри от хората, или сами те бягаха от Обрада, той се връщаше цял-целеничък при мълчаливите и виновати погледи на селяните. Ст. Загорчинов, ДП, 74. Младен забележи удивлението ми, и вероятно го изтълкува неправилно, защото ми каза с виноват вид: — Диви сме господине, нали знаете? Ив. Вазов, Съч. XVII, 23. — Но и ти си виновата,.., защото не си ги [парите] върнала точно на уреченото време. Превод, Лил., 1884, кн. 7, 34.See more— От рус. виноватый.