вя̀лост - единствено число, нечленувано вялостта̀ - единствено число, членувано
1 безразличие - вялост (книж.) - отпуснатост - заспалост - безжизненост (книж.) - безчувственост - апатичност (книж.)
ВЯ̀ЛОСТ, -тта̀, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от вял. Вялост и умора започваха да витаят над всички. Ем. Станев, ИК II, 236. Умората и вялостта, които по-рано се надвиваха от вярата и въодушевлението, сега изпъкнаха ясно върху лицето му. Л. Стоянов, Б, 127. С тоя отпечатък от вялост на лицата и на облеклото, който дава затворът, те спазваха ония черти от сила и хубост, които бяха получили от планинската природа. К. Величков, ПССъч. I, 117.See more